На Вени...

Да ти кажа: „Сбогом!”. Но защо?

Толкова празно, така непростимо.

Да ти кажа: „Сбогом!”. Но какво

без теб ще бъде новото ми име?

Да кажа: „Сбогом!” искаш ти,

но да го кажа аз не мога.

Нима не виждаш в сините очи,

че твоя ще съм чак до гроба!?

Да кажа: „Сбогом!”. Но къде

ще намеря втори като тебе!?

Да кажа: „Сбогом!”. Ех, добре!

И нека тишината да ме вземе!

Ще кажа: „Сбогом!” и ще тръгна бавно.

Аз зная - ти няма да ме спреш.

Ще кажа: „Сбогом!” и ще гледам жално.

Сърцето си отново няма да дадеш.

Ще кажа: „Сбогом!” и ще се усмихна.

Ще тръгна аз по пътя почернял.

Ще кажа: „Сбогом!”. Тъжно ще притихна

по пародийния сценарий черно-бял.

Да кажа: „Сбогом!” искаш ти,

но да го кажа аз не мога.

Недей, не гледай в сините очи!

Те твои ще са чак до гроба…

12.02.2009г., София