Да кажа: "Сбогом!"
На Вени...
Да ти кажа: „Сбогом!”. Но защо?
Толкова празно, така непростимо.
Да ти кажа: „Сбогом!”. Но какво
без теб ще бъде новото ми име?
Да кажа: „Сбогом!” искаш ти,
но да го кажа аз не мога.
Нима не виждаш в сините очи,
че твоя ще съм чак до гроба!?
Да кажа: „Сбогом!”. Но къде
ще намеря втори като тебе!?
Да кажа: „Сбогом!”. Ех, добре!
И нека тишината да ме вземе!
Ще кажа: „Сбогом!” и ще тръгна бавно.
Аз зная - ти няма да ме спреш.
Ще кажа: „Сбогом!” и ще гледам жално.
Сърцето си отново няма да дадеш.
Ще кажа: „Сбогом!” и ще се усмихна.
Ще тръгна аз по пътя почернял.
Ще кажа: „Сбогом!”. Тъжно ще притихна
по пародийния сценарий черно-бял.
Да кажа: „Сбогом!” искаш ти,
но да го кажа аз не мога.
Недей, не гледай в сините очи!
Те твои ще са чак до гроба…
12.02.2009г., София
© Метафора All rights reserved.
