7 ene 2011, 23:24

Да кажем: "Край!"

721 0 4

Кога да кажем: "Край!" и как да спрем,

без себе си и друг да нараниме,

възторга на кръвта да погребем,

макар  да  ни  боли непоносимо.

 

Да си решим, че стига, баста, END

и крачката напред ще е трагична,

да си налеем чашка-две абсент

и да забравим всичко драматично.

 

Да се откажем, без докрай дори

копнежа, пътя да сме преболели.

Като катрана чер да ни гори

последното ни "НЕ". Но да са бели

 

мечтите ни със райски аромат,

с цвета на четрилистни детелини.

Това характер, воля е, инат

и мъдрост, неподвластна на годините.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мъдър стих,поздрав
  • Къде е началото и има ли край??Вечните въпроси за философи и поети...
  • Сила и смелост трябват за това, поздравления за стиха...
  • Благодаря ти за този стих! Намерих в него утеха, мъдрост и търсени отговори!

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...