7 ene 2011, 23:24

Да кажем: "Край!"

725 0 4

Кога да кажем: "Край!" и как да спрем,

без себе си и друг да нараниме,

възторга на кръвта да погребем,

макар  да  ни  боли непоносимо.

 

Да си решим, че стига, баста, END

и крачката напред ще е трагична,

да си налеем чашка-две абсент

и да забравим всичко драматично.

 

Да се откажем, без докрай дори

копнежа, пътя да сме преболели.

Като катрана чер да ни гори

последното ни "НЕ". Но да са бели

 

мечтите ни със райски аромат,

с цвета на четрилистни детелини.

Това характер, воля е, инат

и мъдрост, неподвластна на годините.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • мъдър стих,поздрав
  • Къде е началото и има ли край??Вечните въпроси за философи и поети...
  • Сила и смелост трябват за това, поздравления за стиха...
  • Благодаря ти за този стих! Намерих в него утеха, мъдрост и търсени отговори!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...