Да кажем: "Край!"
Кога да кажем: "Край!" и как да спрем,
без себе си и друг да нараниме,
възторга на кръвта да погребем,
макар да ни боли непоносимо.
Да си решим, че стига, баста, END
и крачката напред ще е трагична,
да си налеем чашка-две абсент
и да забравим всичко драматично.
Да се откажем, без докрай дори
копнежа, пътя да сме преболели.
Като катрана чер да ни гори
последното ни "НЕ". Но да са бели
мечтите ни със райски аромат,
с цвета на четрилистни детелини.
Това характер, воля е, инат
и мъдрост, неподвластна на годините.
© Нина Чилиянска All rights reserved.
