Да ми дойдеш в събота
Девойко,мари хубава,
хубава още гиздава,
защо не ми дойдеш на гости,
на гости у спокойна събота,
у спокойна събота мене да видиш,
мене да видиш и да ме прегърнеш?
Че няма с кого да си продумам,
да си продумам и хортувам.
Че теб те няма и много си далече,
а страст във мене всякак си бушува
и по тебе огън имам,
а той години в мен лудува.
За това девойко,мари хубава,
ела при мене тази събота,
душите ни да се нарадват
и телата ни да се намилват,
защото самотата ми голяма,
като дим лютив от мен ще бяга
щом ти девойко,дойдеш,
мене да прегърнеш.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иво Сотиров Todos los derechos reservados
