28 sept 2010, 15:05

Да не чуваш лъжата 

  Poesía » Filosófica
832 0 3

Да не чуваш лъжата

В следобеда на неосъеществени желания,
(прострени по небето ми грижливо)
от полунапразни писъци и обещания,
кова аз мислите си пестеливо.


А клетките (в един и същи ритъм)
плахо проектират вечно заточение -
нечути все остават; и да викат.
В помощ само им е моето прозрение.


През призмата на стъклени постижения,
безвремие съвсем не е проклятие,
но в душата стенат умопомрачения,
зациклили в етапа на зачатие.


А пък от гледище на тишината,
важността се свежда до това
да не чуваш у себе си лъжата,
нашепваща, че си празнота...

© Цвет Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Истинска си, силни слова изричаш!
    И не вярвай на Лъжата...
    Поздрави!
  • Границата е тънка, не знам дали е философска поезия или просто философия в рими... Знам само, че целта ми беше да въведа малко ред в главата си и този стих ми помогна да го направя. Благодаря, че прочете!
Propuestas
: ??:??