Да не чуваш лъжата

28.09.2010 г., 15:05 ч.

Поезия » Философска

830 0 3

Да не чуваш лъжата

В следобеда на неосъеществени желания,
(прострени по небето ми грижливо)
от полунапразни писъци и обещания,
кова аз мислите си пестеливо.

А клетките (в един и същи ритъм)
плахо проектират вечно заточение -
нечути все остават; и да викат.
В помощ само им е моето прозрение.

През призмата на стъклени постижения,
безвремие съвсем не е проклятие,
но в душата стенат умопомрачения,
зациклили в етапа на зачатие.

А пък от гледище на тишината,
важността се свежда до това
да не чуваш у себе си лъжата,
нашепваща, че си празнота...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

tsveti4ka (Цвет)

2010-10-13T18:20:57+03:00
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-10-12T10:02:09+03:00

Истинска си, силни слова изричаш!
И не вярвай на Лъжата...
Поздрави!
tsveti4ka (Цвет)

2010-09-28T20:27:03+03:00

Границата е тънка, не знам дали е философска поезия или просто философия в рими... Знам само, че целта ми беше да въведа малко ред в главата си и този стих ми помогна да го направя. Благодаря, че прочете!