Да не чуваш лъжата
Да не чуваш лъжата
В следобеда на неосъеществени желания,
(прострени по небето ми грижливо)
от полунапразни писъци и обещания,
кова аз мислите си пестеливо.
А клетките (в един и същи ритъм)
плахо проектират вечно заточение -
нечути все остават; и да викат.
В помощ само им е моето прозрение.
През призмата на стъклени постижения,
безвремие съвсем не е проклятие,
но в душата стенат умопомрачения,
зациклили в етапа на зачатие.
А пък от гледище на тишината,
важността се свежда до това
да не чуваш у себе си лъжата,
нашепваща, че си празнота...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвет Всички права запазени
