28 may 2007, 7:45

Да не погубваме... 

  Poesía
661 0 3
Всяка обида и дума завистлива
като нож в сърцето се забива...
Доста подли, а понякога и зли -
ние сякаш не искаме да сме добри.
Бавно, неумолимо и без следа, от света,
като че ли изчезват добротата и любовта.
Вечно забързани и напред устремени,
към високи върхове полетели -
забравяме за истинската същност на нещата,
а лед студен сковава ни сърцата.
Нека всеки сам за себе си да реши
как да постъпва и как да се държи. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антоанета Христова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??