May 28, 2007, 7:45 AM

Да не погубваме...

  Poetry
798 0 3
 


Всяка обида и дума завистлива

като нож в сърцето се забива...

Доста подли, а понякога и зли -

ние сякаш не искаме да сме добри.

Бавно, неумолимо и без следа, от света,

като че ли изчезват добротата и любовта.

Вечно забързани и напред устремени,

към високи върхове полетели -

забравяме за истинската същност на нещата,

а лед студен сковава ни сърцата.

Нека всеки сам за себе си да реши

как да постъпва и как да се държи.

Ала имам молба само една:

да не погубваме човечната си страна.


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Антоанета Христова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...