Да не погубваме...
Всяка обида и дума завистлива
като нож в сърцето се забива...
Доста подли, а понякога и зли -
ние сякаш не искаме да сме добри.
Бавно, неумолимо и без следа, от света,
като че ли изчезват добротата и любовта.
Вечно забързани и напред устремени,
към високи върхове полетели -
забравяме за истинската същност на нещата,
а лед студен сковава ни сърцата.
Нека всеки сам за себе си да реши
как да постъпва и как да се държи.
Ала имам молба само една:
да не погубваме човечната си страна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антоанета Христова Всички права запазени
