28 мая 2007 г., 07:45

Да не погубваме... 

  Поэзия
633 0 3
 


Всяка обида и дума завистлива

като нож в сърцето се забива...

Доста подли, а понякога и зли -

ние сякаш не искаме да сме добри.

Бавно, неумолимо и без следа, от света,

като че ли изчезват добротата и любовта.

Вечно забързани и напред устремени,

към високи върхове полетели -

забравяме за истинската същност на нещата,

а лед студен сковава ни сърцата.

Нека всеки сам за себе си да реши

как да постъпва и как да се държи.

Ала имам молба само една:

да не погубваме човечната си страна.


© Антоанета Христова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??