Да не се залъгваме, нали...
Самотен чадър на плажа ридае,
още по-тъжна чайка мълчи.
Стегнах багажа, трябва да тръгвам,
отдавна вече дори няма и сълзи.
Защо да оставам, ний сме си чужди,
живеем си вече отделен живот.
Ти имаш си работа, аз гледам навънка
и скришом планове поотделно кроим.
Виж там, друга те чака засмяна
и моите мисли към друг веч летят.
Всичко си казахме, няма промяна,
ще бъдем щастливи, обърнали гръб.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados
Браво,Пепси
