Да не се залъгваме, нали...
Самотен чадър на плажа ридае,
още по-тъжна чайка мълчи.
Стегнах багажа, трябва да тръгвам,
отдавна вече дори няма и сълзи.
Защо да оставам, ний сме си чужди,
живеем си вече отделен живот.
Ти имаш си работа, аз гледам навънка
и скришом планове поотделно кроим.
Виж там, друга те чака засмяна
и моите мисли към друг веч летят.
Всичко си казахме, няма промяна,
ще бъдем щастливи, обърнали гръб.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
Браво,Пепси
