Да не се залъгваме, нали...
Самотен чадър на плажа ридае,
още по-тъжна чайка мълчи.
Стегнах багажа, трябва да тръгвам,
отдавна вече дори няма и сълзи.
Защо да оставам, ний сме си чужди,
живеем си вече отделен живот.
Ти имаш си работа, аз гледам навънка
и скришом планове поотделно кроим.
Виж там, друга те чака засмяна
и моите мисли към друг веч летят.
Всичко си казахме, няма промяна,
ще бъдем щастливи, обърнали гръб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепи Оджакова Все права защищены
Браво,Пепси
