22 ene 2014, 21:56

... да не срещна себе си

  Poesía » Otra
976 0 8

Плаче ми се, плаче ми се някак си,

сълзите са пречистени в тъгата перли,

надежда са, че всяка недостатъчност

достатъчната своя радост ще намери.

 

Носят ми се, носят ми се дрехите,

онези новите, за празници скроявани,

че отесняха делниците ми, нелепо е,

на рани няма смисъл да ги прекроявам.

 

Пеят ми се, пеят ми се песните,

които като в обръч гърлото затягат,

да давя чувства в нотите човешко е,

безчувствено сърце дали ще ми приляга.

 

Ходи ми се, ходи ми се някъде,

дето булевардите не глъхнат вечер,

пие ми се, пие ми се с някого,

който ще ме варди да не срещна себе си.

  

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да, срещата със себе си не е лесна!
    Поздрав, Таня!
  • Плаче ми се, плаче ми се някак си,
    сълзите са пречистени в тъгата перли,
    надежда са, че всяка недостатъчност
    достатъчната своя радост ще намери.

    и

    Пеят ми се, пеят ми се песните,
    които като в обръч гърлото затягат,
    да давя чувства в нотите човешко е,
    безчувствено сърце дали ще ми приляга.


    Един цял живот в два куплета!
    Животът на българите...
    Аплодисменти за силата на стиха!!!
  • Среща ми се, среща ми се със Токсина,
    пак в някой летен ден да изтрещеем.
    Над чашки две с уханно капучино,
    да си поплачем и да се посмеем.
    (варди-нц)
  • Аз пък - първия и последния си харесах много, наистина!
    Явно всеки намира някакви свои си копнежи тук!
  • Допадна ми използването на думи - антиподи в първото четиристишие. Съгласен съм с теб, Таня. Полага ни се по право, поне надеждата, че някога ще имаме онова, което в настоящия момент не ни достига. Логично е, защото това намира израз и в математическия модел на сферата, където всяка произволна точка има своя, диаметрално разположен антипод.

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...