22.01.2014 г., 21:56

... да не срещна себе си

974 0 8

Плаче ми се, плаче ми се някак си,

сълзите са пречистени в тъгата перли,

надежда са, че всяка недостатъчност

достатъчната своя радост ще намери.

 

Носят ми се, носят ми се дрехите,

онези новите, за празници скроявани,

че отесняха делниците ми, нелепо е,

на рани няма смисъл да ги прекроявам.

 

Пеят ми се, пеят ми се песните,

които като в обръч гърлото затягат,

да давя чувства в нотите човешко е,

безчувствено сърце дали ще ми приляга.

 

Ходи ми се, ходи ми се някъде,

дето булевардите не глъхнат вечер,

пие ми се, пие ми се с някого,

който ще ме варди да не срещна себе си.

  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Донова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Да, срещата със себе си не е лесна!
    Поздрав, Таня!
  • Плаче ми се, плаче ми се някак си,
    сълзите са пречистени в тъгата перли,
    надежда са, че всяка недостатъчност
    достатъчната своя радост ще намери.

    и

    Пеят ми се, пеят ми се песните,
    които като в обръч гърлото затягат,
    да давя чувства в нотите човешко е,
    безчувствено сърце дали ще ми приляга.


    Един цял живот в два куплета!
    Животът на българите...
    Аплодисменти за силата на стиха!!!
  • Среща ми се, среща ми се със Токсина,
    пак в някой летен ден да изтрещеем.
    Над чашки две с уханно капучино,
    да си поплачем и да се посмеем.
    (варди-нц)
  • Аз пък - първия и последния си харесах много, наистина!
    Явно всеки намира някакви свои си копнежи тук!
  • Допадна ми използването на думи - антиподи в първото четиристишие. Съгласен съм с теб, Таня. Полага ни се по право, поне надеждата, че някога ще имаме онова, което в настоящия момент не ни достига. Логично е, защото това намира израз и в математическия модел на сферата, където всяка произволна точка има своя, диаметрално разположен антипод.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...