... да не срещна себе си
Плаче ми се, плаче ми се някак си,
сълзите са пречистени в тъгата перли,
надежда са, че всяка недостатъчност
достатъчната своя радост ще намери.
Носят ми се, носят ми се дрехите,
онези новите, за празници скроявани,
че отесняха делниците ми, нелепо е,
на рани няма смисъл да ги прекроявам.
Пеят ми се, пеят ми се песните,
които като в обръч гърлото затягат,
да давя чувства в нотите човешко е,
безчувствено сърце дали ще ми приляга.
Ходи ми се, ходи ми се някъде,
дето булевардите не глъхнат вечер,
пие ми се, пие ми се с някого,
който ще ме варди да не срещна себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Донова Всички права запазени
