Jan 22, 2014, 9:56 PM

... да не срещна себе си

  Poetry » Other
979 0 8

Плаче ми се, плаче ми се някак си,

сълзите са пречистени в тъгата перли,

надежда са, че всяка недостатъчност

достатъчната своя радост ще намери.

 

Носят ми се, носят ми се дрехите,

онези новите, за празници скроявани,

че отесняха делниците ми, нелепо е,

на рани няма смисъл да ги прекроявам.

 

Пеят ми се, пеят ми се песните,

които като в обръч гърлото затягат,

да давя чувства в нотите човешко е,

безчувствено сърце дали ще ми приляга.

 

Ходи ми се, ходи ми се някъде,

дето булевардите не глъхнат вечер,

пие ми се, пие ми се с някого,

който ще ме варди да не срещна себе си.

  

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Донова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Да, срещата със себе си не е лесна!
    Поздрав, Таня!
  • Плаче ми се, плаче ми се някак си,
    сълзите са пречистени в тъгата перли,
    надежда са, че всяка недостатъчност
    достатъчната своя радост ще намери.

    и

    Пеят ми се, пеят ми се песните,
    които като в обръч гърлото затягат,
    да давя чувства в нотите човешко е,
    безчувствено сърце дали ще ми приляга.


    Един цял живот в два куплета!
    Животът на българите...
    Аплодисменти за силата на стиха!!!
  • Среща ми се, среща ми се със Токсина,
    пак в някой летен ден да изтрещеем.
    Над чашки две с уханно капучино,
    да си поплачем и да се посмеем.
    (варди-нц)
  • Аз пък - първия и последния си харесах много, наистина!
    Явно всеки намира някакви свои си копнежи тук!
  • Допадна ми използването на думи - антиподи в първото четиристишие. Съгласен съм с теб, Таня. Полага ни се по право, поне надеждата, че някога ще имаме онова, което в настоящия момент не ни достига. Логично е, защото това намира израз и в математическия модел на сферата, където всяка произволна точка има своя, диаметрално разположен антипод.

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...