13 oct 2007, 15:28

Да обичаш женен

  Poesía
1.5K 0 4
Желание, страст и любов,
неописуема обич, от която боли.
Но е сладко, безкрайно сладко,
за един кратък миг имаш всичко.
И само щастие и вяра, и нежност,
когато погледнеш в тези очи... На женения.
Забравил за нея, тича към теб,
за да даде мъничко вяра на твойто
   сърце.

А ти отдаваш свободата и въздуха,
нощите си самотни, сърцето си ще
 изтръгнеш дори,
да докажеш на женения
как само ти, единствена ти,
можеш до край да обичаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има много тъга и много болка.... Винаги очакваш следващият път когато ще зърнеш очите, за който би дала целият си живот, очите в които се губиш, замаяна от щастието за което винаги си мечтала. Но винаги с огромна доза болка в сърцето, защото знаеш, че никога няма да те допуснат в живота си.....
  • Да може би е тъжно но не за мен,аз изживях прекрасни моменти,не съжалявам за това,да му мисли другата,която и да е тя.ДА самият стих дори не е точно стих има нужда от поправки,но е истински.
  • Да, тъжно прозвуча стиха ти. А и формата му куца.
  • И после отново оставаш тъжна и самотна очаквайки следващата доза щастие. Има нещо тъжно в това!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...