13 oct 2007, 15:28

Да обичаш женен

  Poesía
1.5K 0 4
Желание, страст и любов,
неописуема обич, от която боли.
Но е сладко, безкрайно сладко,
за един кратък миг имаш всичко.
И само щастие и вяра, и нежност,
когато погледнеш в тези очи... На женения.
Забравил за нея, тича към теб,
за да даде мъничко вяра на твойто
   сърце.

А ти отдаваш свободата и въздуха,
нощите си самотни, сърцето си ще
 изтръгнеш дори,
да докажеш на женения
как само ти, единствена ти,
можеш до край да обичаш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Има много тъга и много болка.... Винаги очакваш следващият път когато ще зърнеш очите, за който би дала целият си живот, очите в които се губиш, замаяна от щастието за което винаги си мечтала. Но винаги с огромна доза болка в сърцето, защото знаеш, че никога няма да те допуснат в живота си.....
  • Да може би е тъжно но не за мен,аз изживях прекрасни моменти,не съжалявам за това,да му мисли другата,която и да е тя.ДА самият стих дори не е точно стих има нужда от поправки,но е истински.
  • Да, тъжно прозвуча стиха ти. А и формата му куца.
  • И после отново оставаш тъжна и самотна очаквайки следващата доза щастие. Има нещо тъжно в това!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....