Да обичаш женен
неописуема обич, от която боли.
Но е сладко, безкрайно сладко,
за един кратък миг имаш всичко.
И само щастие и вяра, и нежност,
когато погледнеш в тези очи... На женения.
Забравил за нея, тича към теб,
за да даде мъничко вяра на твойто
сърце.
А ти отдаваш свободата и въздуха,
нощите си самотни, сърцето си ще
изтръгнеш дори,
да докажеш на женения
как само ти, единствена ти,
можеш до край да обичаш.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени