13.10.2007 г., 15:28

Да обичаш женен

1.5K 0 4
Желание, страст и любов,
неописуема обич, от която боли.
Но е сладко, безкрайно сладко,
за един кратък миг имаш всичко.
И само щастие и вяра, и нежност,
когато погледнеш в тези очи... На женения.
Забравил за нея, тича към теб,
за да даде мъничко вяра на твойто
   сърце.

А ти отдаваш свободата и въздуха,
нощите си самотни, сърцето си ще
 изтръгнеш дори,
да докажеш на женения
как само ти, единствена ти,
можеш до край да обичаш.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Има много тъга и много болка.... Винаги очакваш следващият път когато ще зърнеш очите, за който би дала целият си живот, очите в които се губиш, замаяна от щастието за което винаги си мечтала. Но винаги с огромна доза болка в сърцето, защото знаеш, че никога няма да те допуснат в живота си.....
  • Да може би е тъжно но не за мен,аз изживях прекрасни моменти,не съжалявам за това,да му мисли другата,която и да е тя.ДА самият стих дори не е точно стих има нужда от поправки,но е истински.
  • Да, тъжно прозвуча стиха ти. А и формата му куца.
  • И после отново оставаш тъжна и самотна очаквайки следващата доза щастие. Има нещо тъжно в това!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...