Да опитомиш звяр

26 oct 2018, 11:48

Poesía » De amor

554 2 1

Той се приближаваше към мен,
гладен за плът, силен, огромен.
Във въздуха се носеше мирис на

страх, несигурност, идваща болка
и някакъв спомен.

В очите му пламък, в душата- пожар.
Пристъпваше бавно...

стръвник...

животно...

звяр!

А аз- тъй крехка и малка пред него,
премигвах с очи, треперейки леко.
Бе тъмно и нищо не виждах.

Усещах обаче познатата близост.

В миг луната по-силно засвети

и откри се пред мене плашеща гледка.
Страшен, голям, към мен посягаше
с лапа.

Погалих го леко.
- Не бой се, мечо! Не хапя!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.