26.10.2018 г., 11:48 ч.
Да опитомиш звяр
Той се приближаваше към мен,
гладен за плът, силен, огромен.
Във въздуха се носеше мирис на
страх, несигурност, идваща болка
и някакъв спомен.
В очите му пламък, в душата- пожар.
Пристъпваше бавно...
стръвник...
животно...
звяр!
А аз- тъй крехка и малка пред него,
премигвах с очи, треперейки леко.
Бе тъмно и нищо не виждах.
Усещах обаче познатата близост.
В миг луната по-силно засвети
и откри се пред мене плашеща гледка.
Страшен, голям, към мен посягаше
с лапа.
Погалих го леко.
- Не бой се, мечо! Не хапя!
© Гергана Спасова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Да знаеш в първият момент се облещих...а после се разсмях. Всичките ми бръмбари се затъркаляха в главата ми и се разсипаха.
Днес настроението ми мина 210 процента