Да опитомиш звяр
Той се приближаваше към мен,
гладен за плът, силен, огромен.
Във въздуха се носеше мирис на
страх, несигурност, идваща болка
и някакъв спомен.
В очите му пламък, в душата- пожар.
Пристъпваше бавно...
стръвник...
животно...
звяр!
А аз- тъй крехка и малка пред него,
премигвах с очи, треперейки леко.
Бе тъмно и нищо не виждах.
Усещах обаче познатата близост.
В миг луната по-силно засвети
и откри се пред мене плашеща гледка.
Страшен, голям, към мен посягаше
с лапа.
Погалих го леко.
- Не бой се, мечо! Не хапя!
© Гергана Спасова All rights reserved.
с тези хубави произведения. Все така! Поздрави!