Таз тъпа химия, наречена любов,
още от училище не ми вървеше.
И във живота точно там се провалих,
и смесването в колби не спореше.
По улиците все сама вървях,
или по кафенетата аз все сама седях...
Не срещнах никъде наченки на любов,
вървях и мислех – къде отново съгреших?
Любов в ръка, преметната през рамо,
целувка пламенна, дарена сутрин рано -
шега ли бе това в живота, не разбрах,
или пък бях от лош маг прокълнат? ...