Да откриеш любовта
Таз тъпа химия, наречена любов,
още от училище не ми вървеше.
И във живота точно там се провалих,
и смесването в колби не спореше.
По улиците все сама вървях,
или по кафенетата аз все сама седях...
Не срещнах никъде наченки на любов,
вървях и мислех – къде отново съгреших?
Любов в ръка, преметната през рамо,
целувка пламенна, дарена сутрин рано -
шега ли бе това в живота, не разбрах,
или пък бях от лош маг прокълнат?
И търсих я навред сред необятните звезди,
разбулвах океанските дълбочини,
и молих се в олтарите на боговете,
оставях своята душа във дар на световете.
………………………………………………………………
А любовта ме гледаше през насълзени мигли
и чакаше магията да разваля.
Не я видях и не разбрах,
че капките са нейните сълзи…
Така и не можах аз пропастта да прекося,
разминахме се все така далечни,
а любовта… отиде тя при друг.
Защото в моите мигове самотни
оставих я и търсенето спрях до тук.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ана Ненчена Все права защищены
