Да откриеш любовта
Таз тъпа химия, наречена любов,
още от училище не ми вървеше.
И във живота точно там се провалих,
и смесването в колби не спореше.
По улиците все сама вървях,
или по кафенетата аз все сама седях...
Не срещнах никъде наченки на любов,
вървях и мислех – къде отново съгреших?
Любов в ръка, преметната през рамо,
целувка пламенна, дарена сутрин рано -
шега ли бе това в живота, не разбрах,
или пък бях от лош маг прокълнат?
И търсих я навред сред необятните звезди,
разбулвах океанските дълбочини,
и молих се в олтарите на боговете,
оставях своята душа във дар на световете.
………………………………………………………………
А любовта ме гледаше през насълзени мигли
и чакаше магията да разваля.
Не я видях и не разбрах,
че капките са нейните сълзи…
Така и не можах аз пропастта да прекося,
разминахме се все така далечни,
а любовта… отиде тя при друг.
Защото в моите мигове самотни
оставих я и търсенето спрях до тук.
© Ана Ненчена Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Силно въздействаща поетична изповед, която съдържа послание с непреходни общочовешки ценности, сътворена с искрено чувство и оригинално поетично майсторство, посветена на любовта! Уникална поетична изповед, която звучи като несбъдната молитва за обич и докосва най-нежните струни на човешката душа! ПОЗДРАВИ!
-
Знаеш ли - прав си!
Ти даде по-добро заглавие, по-точно! Благодаря Оле
-
Молитва за обич!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много поетично вдъхновение и поздрави от мен!