Да пазим водите по лицето на земята
Разтвори пазвата си лятото.
До голо цялото се разсъблече.
До жар накладено по юлски слънцето,
със дъх горещ земята ни пресече.
Тревичките челата сведоха.
Дървета не шушукаха. Замлъкнаха.
И птиците в гнезда се скриха.
Над билките дори пчели не жужнаха.
И само там при животворната вода.
Край ручеи, реки - оазисите земни.
Животът - детски смях и синева
туптеше пак под пръски водни.
И нека не забравяме, че ние всички
не можем да живеем без водата.
И да не тровим, а да пазим чисти
изворите по лицето на земята.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
