21.07.2015 г., 16:36 ч.

Да пазим водите по лицето на земята 

  Поезия » Пейзажна
496 0 2

Разтвори пазвата си лятото.
До голо цялото се разсъблече.
До жар накладено по юлски слънцето,
със дъх горещ земята ни пресече.


Тревичките челата сведоха.
Дървета не шушукаха. Замлъкнаха.
И птиците в гнезда се скриха.
Над билките дори пчели не жужнаха.

 

И само там при животворната вода.
Край ручеи, реки - оазисите земни.
Животът - детски смях и синева 
туптеше пак под пръски водни.

 

И нека не забравяме, че ние всички
не можем да живеем без водата.
И да не тровим, а да пазим чисти 
изворите по лицето на земята.

© Евгения Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • защото е апел, да пазим чисти водите по лицето на земята!
  • Споделям забележката на Андромаха.
    (Добре,че е тя в този сайт, иначе ще се задушим от хвалебствия...)

    Иначе - до финалния куплет, стихът е чудесен.
Предложения
: ??:??