Да вдигнем чаши - мъката си в тях да потопим, сълзите със пиянство да удавим И болката в душите за малко да преспим, погубената обич да забравим! Да пием! Думите на трезво не вървят - преплитат се неясни и фалшиви... Сърцата ни без винОто започват да кървят и мъчат ни усмивките ни сиви... Наздравица да вдигнем и с чашите в ръце един на друг скръбта си да разкрием, зад маските удобни на своето лице поне веднъж душите да не крием. Да вдигнем чаши! Хайде! Да се веселим! Да пресушиме чашите с отрова и мъката в сърцата с винО да умъртвим.. Да пием! Налей ми чаша нова...
Дали тъгата ти твори такива прекрасни стихове?
Не!Уверена съм-светлина в теб когато заструи,
отново поглед ведър ще отправиш към света
и болката загърбила,ще закрачиш с вдигната глава!
Браво,Меганс!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.