Да пием
- мъката си
в тях да потопим,
сълзите със пиянство да удавим
И болката
в душите за малко да преспим,
погубената обич да забравим!
Да пием!
Думите на трезво не вървят
- преплитат се неясни и фалшиви...
Сърцата ни
без винОто започват да кървят
и мъчат ни усмивките ни сиви...
Наздравица да вдигнем
и с чашите в ръце
един на друг
скръбта си да разкрием,
зад маските удобни
на своето лице
поне веднъж душите да не крием.
Да вдигнем чаши!
Хайде!
Да се веселим!
Да пресушиме чашите с отрова
и мъката в сърцата
с винО да умъртвим..
Да пием!
Налей ми чаша нова...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Василева Всички права запазени