Нека пълни чашите,сега да вдигнем

да пием за отминалите дни,

без вина на миналото да намигнем

и лошото в забрава да гори.

Заравям го в незнайни дълбини,

с мрежи оковавам го до гроб

и всички изболели руини,

с катинар заключвам в гардероб.

И започвам да редя на ново,

искричките останали във мен.

Боря се!И ето....На готово!

Накрая съм.Такъв е моят ген.

От днес в щастие се опаковам,

любов неистово раздавам.

До живот,без теб се застраховам

Чистотата си така,спасявам.