2.05.2020 г., 23:57

Да пием

975 0 1

Нека пълни чашите,сега да вдигнем

да пием за отминалите дни,

без вина на миналото да намигнем

и лошото в забрава да гори.

 

Заравям го в незнайни дълбини,

с мрежи оковавам го до гроб

и всички изболели руини,

с катинар заключвам в гардероб.

 

И започвам да редя на ново,

искричките останали във мен.

Боря се!И ето....На готово!

Накрая съм.Такъв е моят ген.

 

От днес в щастие се опаковам,

любов неистово раздавам.

До живот,без теб се застраховам

Чистотата си така,спасявам.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Илиана Маринкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...