Да пием
Нека пълни чашите,сега да вдигнем
да пием за отминалите дни,
без вина на миналото да намигнем
и лошото в забрава да гори.
Заравям го в незнайни дълбини,
с мрежи оковавам го до гроб
и всички изболели руини,
с катинар заключвам в гардероб.
И започвам да редя на ново,
искричките останали във мен.
Боря се!И ето....На готово!
Накрая съм.Такъв е моят ген.
От днес в щастие се опаковам,
любов неистово раздавам.
До живот,без теб се застраховам
Чистотата си така,спасявам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илиана Маринкова Всички права запазени
