Да пием
Нека пълни чашите,сега да вдигнем
да пием за отминалите дни,
без вина на миналото да намигнем
и лошото в забрава да гори.
Заравям го в незнайни дълбини,
с мрежи оковавам го до гроб
и всички изболели руини,
с катинар заключвам в гардероб.
И започвам да редя на ново,
искричките останали във мен.
Боря се!И ето....На готово!
Накрая съм.Такъв е моят ген.
От днес в щастие се опаковам,
любов неистово раздавам.
До живот,без теб се застраховам
Чистотата си така,спасявам.
© Илиана Маринкова All rights reserved.
