Трябва да поемеш риска не веднъж и дваж, и триж :
да ковеш, да вкарваш нафта или просто да гориш,
да се вдигаш нависоко върху зид или стремеж,
между спуснатите бариери на омразата да спреш,
да изпичаш хляб за всички, от илюзиите сит,
розата, от теб садена, да ти е единствен щит,
тухли да сечеш в калъпа, чужд на твоята душа,
да летиш, криле да имаш - нищо, че вървиш пеша,
рудни пластове да търсиш или предано сърце
с грес, с боя и всъщност чисти да са твоите ръце,
между листи за машина синевата нареди,
под индигото и вечер да откриваш и звезди, ...