Да поемеш риск
Трябва да поемеш риска не веднъж и дваж, и триж :
да ковеш, да вкарваш нафта или просто да гориш,
да се вдигаш нависоко върху зид или стремеж,
между спуснатите бариери на омразата да спреш,
да изпичаш хляб за всички, от илюзиите сит,
розата, от теб садена, да ти е единствен щит,
тухли да сечеш в калъпа, чужд на твоята душа,
да летиш, криле да имаш - нищо, че вървиш пеша,
рудни пластове да търсиш или предано сърце
с грес, с боя и всъщност чисти да са твоите ръце,
между листи за машина синевата нареди,
под индигото и вечер да откриваш и звезди,
звездния метал да лееш, да излееш своя гняв
не когато бъдеш гневен, а когато бъдеш прав.
Трябва да поемеш риска не веднъж и дваж, и триж :
взрив да заредиш в забоя, но застоя да взривиш,
да направиш своя образ и света ни по-богат
с нова кройка на идея, на стомана или плат,
всеки ден да се променяш, а да си един и същ.
Трябва да поемеш риска триж и дваж, поне веднъж.
Посветено на Яна
да ковеш, да вкарваш нафта или просто да гориш,
да се вдигаш нависоко върху зид или стремеж,
между спуснатите бариери на омразата да спреш,
да изпичаш хляб за всички, от илюзиите сит,
розата, от теб садена, да ти е единствен щит,
тухли да сечеш в калъпа, чужд на твоята душа,
да летиш, криле да имаш - нищо, че вървиш пеша,
рудни пластове да търсиш или предано сърце
с грес, с боя и всъщност чисти да са твоите ръце,
между листи за машина синевата нареди,
под индигото и вечер да откриваш и звезди,
звездния метал да лееш, да излееш своя гняв
не когато бъдеш гневен, а когато бъдеш прав.
Трябва да поемеш риска не веднъж и дваж, и триж :
взрив да заредиш в забоя, но застоя да взривиш,
да направиш своя образ и света ни по-богат
с нова кройка на идея, на стомана или плат,
всеки ден да се променяш, а да си един и същ.
Трябва да поемеш риска триж и дваж, поне веднъж.
Посветено на Яна
© Милица Игнатова All rights reserved.
