Да поговорим сутринта, каза ми ти,
да поговорим за това, което се случи.
Имахме толкова планове, цели, мечти.
Как се стигна до тук, защо така се получи?

Да поговорим пак за онези неща,
които вътре таим двамата с теб.
Не чувстваш ли, че по-добре е така,
как иначе все да гледам напред.

Подпря си краката и седна пред мен
и сълзите ти рукнаха като есенен дъжд.
В случаен свидетел превърна дивана червен,
а в мен щорм се надигна, ей тъй отведнъж.

Не видя, че там в пъкъла ври и кипи.
Не чу как ти казах че искам да спреш.
Нима смяташ,че не зная какво ти тежи,
че човек без душа съм, сърце и копнеж?

Да слушам, е как като гори в мен огън от яд,
повтаряш ми все "аз искам,не мога,да или не".
Завчера ти казах за онзи мой мъртъв свят,
който разкъсах сам, парче по парче.