5 нояб. 2015 г., 17:51

Да поговорим

721 1 0

Да поговорим сутринта, каза ми ти,
да поговорим за това, което се случи.
Имахме толкова планове, цели, мечти.
Как се стигна до тук, защо така се получи?

 

Да поговорим пак за онези неща,
които вътре таим двамата с теб.
Не чувстваш ли, че по-добре е така,
как иначе все да гледам напред.

 

Подпря си краката и седна пред мен
и сълзите ти рукнаха като есенен дъжд.
В случаен свидетел превърна дивана червен,
а в мен щорм се надигна, ей тъй отведнъж.

 

Не видя, че там в пъкъла ври и кипи.
Не чу как ти казах че искам да спреш.
Нима смяташ,че не зная какво ти тежи,
че човек без душа съм, сърце и копнеж?

 

Да слушам, е как като гори в мен огън от яд,
повтаряш ми все "аз искам,не мога,да или не".
Завчера ти казах за онзи мой мъртъв свят,
който разкъсах сам, парче по парче.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Joakim from the grave Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...