5.11.2015 г., 17:51

Да поговорим

720 1 0

Да поговорим сутринта, каза ми ти,
да поговорим за това, което се случи.
Имахме толкова планове, цели, мечти.
Как се стигна до тук, защо така се получи?

 

Да поговорим пак за онези неща,
които вътре таим двамата с теб.
Не чувстваш ли, че по-добре е така,
как иначе все да гледам напред.

 

Подпря си краката и седна пред мен
и сълзите ти рукнаха като есенен дъжд.
В случаен свидетел превърна дивана червен,
а в мен щорм се надигна, ей тъй отведнъж.

 

Не видя, че там в пъкъла ври и кипи.
Не чу как ти казах че искам да спреш.
Нима смяташ,че не зная какво ти тежи,
че човек без душа съм, сърце и копнеж?

 

Да слушам, е как като гори в мен огън от яд,
повтаряш ми все "аз искам,не мога,да или не".
Завчера ти казах за онзи мой мъртъв свят,
който разкъсах сам, парче по парче.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Joakim from the grave Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...