Да поникне слънце в нас
Когато слънцето погали слънчогледа
с горещите си парещи лъчи,
докосвайки листенцата му бледи,
го кара в нежно златно да блести.
И той, поел на глътки топлината,
усетил нежността и любовта,
разтваря се и грейва във позлата
с неземно чиста и изящна красота.
А вятърът потрива топли длани.
Издухва от листата златен прах.
В сърцата си прашинките да хванем,
за да поникне утре слънце в нас!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Керанка Иванова Todos los derechos reservados
...
