Oct 14, 2016, 12:40 PM

Да поникне слънце в нас 

  Poetry » Other
690 2 4

Когато слънцето погали слънчогледа

с горещите си парещи лъчи,

докосвайки листенцата му бледи,

го кара в нежно златно да блести.


И той, поел на глътки топлината,

усетил нежността и любовта,

разтваря се и грейва във позлата

с неземно чиста и изящна красота.


А вятърът потрива топли длани.

Издухва от листата златен прах.
В сърцата си прашинките да хванем,
за да поникне утре слънце в нас! 

 

© Керанка Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??