Цигулко, да поплачем за мама и татко
Автор – Величка Николова – Литатру

Тази вечер
душата ми плаче…
Капки дъжд
се оплитат в кълбо.
Черен гарван
на клонката граче,
аз си спомням
какво е било.

Помня
милите мама и татко,
Наш`та къща
със пещ за симит.
Помня
дойната крава със мляко
и котакът ни
вечно измит.

Помня
кучката Коли, която
ме спаси
от съседския пес
и със нея
през цялото лято
си играехме
в близкия лес…

Но отминаха
дни и години.
Тази вечер
съм вече сама!
Не ме радват
небесни градини,
не ме блазни
красива луна.

Наши вечери,
мили, семейни,
как ми липсвате вие

и днес!

Ти, цигулко,
свири ми, изпей ми
всички спомени…
пей и нощес!

Пей, цигулко,
свири, да попеем.
Нашите спомени
нека звучат,
а небето – звезди
нека лее,
от луната искри
да хвърчат.

Тази вечер
душата ми плаче…
От небето
шурти звездопад.
Нека плачат звездите,
да плачат -
не за мен,
а за спомена драг!

Литатру