18.11.2018 г., 20:12  

Цигулко, да поплачем за мама и татко

830 0 0

Цигулко, да поплачем за мама и татко
Автор – Величка Николова – Литатру

 

Тази вечер
душата ми плаче…
Капки дъжд
се оплитат в кълбо.
Черен гарван
на клонката граче,
аз си спомням
какво е било.

 

Помня
милите мама и татко,
Наш`та къща
със пещ за симит.
Помня
дойната крава със мляко
и котакът ни
вечно измит.

 

Помня
кучката Коли, която
ме спаси
от съседския пес
и със нея
през цялото лято
си играехме
в близкия лес…

 

Но отминаха
дни и години.
Тази вечер
съм вече сама!
Не ме радват
небесни градини,
не ме блазни
красива луна.

 

Наши вечери,
мили, семейни,
как ми липсвате вие

и днес!

Ти, цигулко,
свири ми, изпей ми
всички спомени…
пей и нощес!

 

Пей, цигулко,
свири, да попеем.
Нашите спомени
нека звучат,
а небето – звезди
нека лее,
от луната искри
да хвърчат.

 

Тази вечер
душата ми плаче…
От небето
шурти звездопад.
Нека плачат звездите,
да плачат -
не за мен,
а за спомена драг!

 

Литатру



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Величка Богданова - Литатру Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...