Nov 18, 2018, 8:12 PM  

Цигулко, да поплачем за мама и татко

825 0 0

Цигулко, да поплачем за мама и татко
Автор – Величка Николова – Литатру

 

Тази вечер
душата ми плаче…
Капки дъжд
се оплитат в кълбо.
Черен гарван
на клонката граче,
аз си спомням
какво е било.

 

Помня
милите мама и татко,
Наш`та къща
със пещ за симит.
Помня
дойната крава със мляко
и котакът ни
вечно измит.

 

Помня
кучката Коли, която
ме спаси
от съседския пес
и със нея
през цялото лято
си играехме
в близкия лес…

 

Но отминаха
дни и години.
Тази вечер
съм вече сама!
Не ме радват
небесни градини,
не ме блазни
красива луна.

 

Наши вечери,
мили, семейни,
как ми липсвате вие

и днес!

Ти, цигулко,
свири ми, изпей ми
всички спомени…
пей и нощес!

 

Пей, цигулко,
свири, да попеем.
Нашите спомени
нека звучат,
а небето – звезди
нека лее,
от луната искри
да хвърчат.

 

Тази вечер
душата ми плаче…
От небето
шурти звездопад.
Нека плачат звездите,
да плачат -
не за мен,
а за спомена драг!

 

Литатру



 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Величка Богданова - Литатру All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...