10 nov 2007, 21:16

Да пораснем!!!

  Poesía » Otra
970 0 24

Дете - вечно си в мене!

Малко си и беззащитно,

живееш в тяло на жена,

вътрешна сърцевина си на моята душа.

 

Детенце, скрито в мене,

не е ли време да пораснеш?

Толкова страхливо и наивно,

в живота трябва да си силно и кораво!

 

Дете, без очички и ръчички,

душата ми красиш.

Ти ме зареждаш с любов и сили,

ти си моя "мотор" в живота ми...

 

С твоя помощ обичам

и никога не е достатъчно.

Лесно се привързвам и не мисля,

дали това болка ще ми струва...

 

Но е време да порастнем -

и ти, и аз... Време е, нали?

Трудно е да скъсаме корените с детството,

но трябва да оцеляваме в света, не само да обичаме!!!

10.11.2007 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...