10 nov 2007, 21:16

Да пораснем!!!

  Poesía » Otra
965 0 24

Дете - вечно си в мене!

Малко си и беззащитно,

живееш в тяло на жена,

вътрешна сърцевина си на моята душа.

 

Детенце, скрито в мене,

не е ли време да пораснеш?

Толкова страхливо и наивно,

в живота трябва да си силно и кораво!

 

Дете, без очички и ръчички,

душата ми красиш.

Ти ме зареждаш с любов и сили,

ти си моя "мотор" в живота ми...

 

С твоя помощ обичам

и никога не е достатъчно.

Лесно се привързвам и не мисля,

дали това болка ще ми струва...

 

Но е време да порастнем -

и ти, и аз... Време е, нали?

Трудно е да скъсаме корените с детството,

но трябва да оцеляваме в света, не само да обичаме!!!

10.11.2007 година

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДАНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...