Да пораснем!!!
Дете - вечно си в мене!
Малко си и беззащитно,
живееш в тяло на жена,
вътрешна сърцевина си на моята душа.
Детенце, скрито в мене,
не е ли време да пораснеш?
Толкова страхливо и наивно,
в живота трябва да си силно и кораво!
Дете, без очички и ръчички,
душата ми красиш.
Ти ме зареждаш с любов и сили,
ти си моя "мотор" в живота ми...
С твоя помощ обичам
и никога не е достатъчно.
Лесно се привързвам и не мисля,
дали това болка ще ми струва...
Но е време да порастнем -
и ти, и аз... Време е, нали?
Трудно е да скъсаме корените с детството,
но трябва да оцеляваме в света, не само да обичаме!!!
10.11.2007 година
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© ГАЛИНА ДАНКОВА Все права защищены
