10 may 2007, 9:21

ДА ПЪТУВАМ С ТЕБ

  Poesía
673 0 1
                                 ДА  ПЪТУВАМ  С  ТЕБ

                Колко   е   красиво,
                пролет   пукнала   навред
                и   сърцето   е   щастливо -
                ти ми носиш, скъпи, и късмет!

                Обичта  ми  искам
                с тебе да  докосне  старостта!
                И  да   спомня   вечно,
                чудната поляна със цветя...

                Погледа  привлече,
                слънцето със нас се спря!
                След рядката  горица,
                 полянка тиха, блян, мечта...

                Пълна  с  детелини,
                зеленее омайно  навред...
               Приклекнали  стаено,
               търсещи   с  ръка късмет...

               Детелини, детелини,
               на  туфички  оглеждаш.
               Кукувица  кука,
               с песента й, мило, се оглеждаш.

               И  усмивка  грейна,
               доволно  светят  две очи.
               Детелинка четирилистна,
               мъничка в шепата  скри...

               Приклекнал  си до мен,
               дъхаво  ухае майката земя...
               Колко  е красиво 
              с птича песен в слънчева леха..
     
               Отмора  нежно
               носи всеки  стрък  и храст.
               Детелинка  четирилистна,
               втора   намери  завчас...

               Щастие  двойно
              сгуши в  твоите ръце...
               И  щастливо,  зная,
               бие за теб и моето сърце...
             

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елена Калчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...