May 10, 2007, 9:21 AM

ДА ПЪТУВАМ С ТЕБ

  Poetry
667 0 1
                                 ДА  ПЪТУВАМ  С  ТЕБ

                Колко   е   красиво,
                пролет   пукнала   навред
                и   сърцето   е   щастливо -
                ти ми носиш, скъпи, и късмет!

                Обичта  ми  искам
                с тебе да  докосне  старостта!
                И  да   спомня   вечно,
                чудната поляна със цветя...

                Погледа  привлече,
                слънцето със нас се спря!
                След рядката  горица,
                 полянка тиха, блян, мечта...

                Пълна  с  детелини,
                зеленее омайно  навред...
               Приклекнали  стаено,
               търсещи   с  ръка късмет...

               Детелини, детелини,
               на  туфички  оглеждаш.
               Кукувица  кука,
               с песента й, мило, се оглеждаш.

               И  усмивка  грейна,
               доволно  светят  две очи.
               Детелинка четирилистна,
               мъничка в шепата  скри...

               Приклекнал  си до мен,
               дъхаво  ухае майката земя...
               Колко  е красиво 
              с птича песен в слънчева леха..
     
               Отмора  нежно
               носи всеки  стрък  и храст.
               Детелинка  четирилистна,
               втора   намери  завчас...

               Щастие  двойно
              сгуши в  твоите ръце...
               И  щастливо,  зная,
               бие за теб и моето сърце...
             

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елена Калчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...