15 nov 2016, 12:18

Да разбереш...

1.7K 15 40

Понякога приличаш на ноември:

изпращаш ми студени дъждове

и всички топли спомени, без време,

затрупваш с подранили снегове.

 

Понякога си пролетен и цветен –

пристигаш със южняка и цъфтя.

В косите ми лудуват ветровете –

(не ме ревнуваш никога от тях).

 

Сега те чакам да ми дойдеш летен –

за тебе ще узрея като клас.

Ще пръсна семената си в ръцете ти –

да разбереш каква съм, всъщност, аз.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...