Да разбереш...
Понякога приличаш на ноември:
изпращаш ми студени дъждове
и всички топли спомени, без време,
затрупваш с подранили снегове.
Понякога си пролетен и цветен –
пристигаш със южняка и цъфтя.
В косите ми лудуват ветровете –
(не ме ревнуваш никога от тях).
Сега те чакам да ми дойдеш летен –
за тебе ще узрея като клас.
Ще пръсна семената си в ръцете ти –
да разбереш каква съм, всъщност, аз.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
