Да се родиш с пукването на зората,
да разцъфнеш с розовата пъпка,
това е да откриеш на живота красотата,
да те опияни първична тръпка.
Да полетиш със волността на птица,
в пухкав облак да се рееш,
да пламнеш като огнена искрица,
като въглен дори да изтлееш!
От чуждата усмивка да се сгрееш,
от простичкия жест да се вълнуваш,
ти знай, тогава истински живееш.
Не просто съществуваш!!!