Да се родиш с пукването на зората,
да разцъфнеш с розовата пъпка,
това е да откриеш на живота красотата,
да те опияни първична тръпка.
Да полетиш със волността на птица,
в пухкав облак да се рееш,
да пламнеш като огнена искрица,
като въглен дори да изтлееш!
От чуждата усмивка да се сгрееш,
от простичкия жест да се вълнуваш,
ти знай, тогава истински живееш.
Не просто съществуваш!!!
© Христина Димитрова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
